До хижа и връх Синаница

От няколко години Михаела си празнува рожденият ден на връх Синаница. И всеки път подхождаме по различен начин към хижата и върха. Например от кариерите над с.Илинденци през Конски Кладенец, или от м.Мандрата под хижата.

Този път групата ни се раздели. Една част се качиха от м.Мандрата, а други тръгнахме от хижа Вихрен. По-дълъг маршрут, но много по-панорамен. Тези които тръгнахме през хижа Вихрен оставихме колата на паркинга при Шилигарника, от там до хижа Вихрен ни отне около час пеш, продължихме към Муратово езеро, Бъндеришка порта и се отбихме до Муратов връх.

Хвнахме по маркираната пътека към Синанишка порта, само че решихме да разнообразим и се отбихме през Гергийската порта към пътеката от х.Синаница към Гергийските езера. И не сбъркахме, имаше в изобилие едри вкусни боровинки и хубаво си похапнахме от тях.

Достигайки хижата към 17:30 следобед установихме, че рожденичката Михаела и другата част от групата все още не са дошли, но те не се забавиха и скоро цялата група се събрахме на хижата.

Настанихме се, опънахме софрата в столовата, че дори и излязохме да погледаме и снимаме залезът. Вечерта мина кротко в приказки и леко пийване и хапване докато стана полунощ, тъкмо да честитим рожденият ден на Мишето.

На другият ден станахме навреме, закусихме и малко след 9 сутринта поехме нагоре към връх Синаница по пътеката покрай езерото и нагоре по стръмният сипей. Времето беше страхотно, на върха се мотахме над час – снимки, тортички , свещички че и по глътка ракия ударихме за здравето на нашата рожденичка.

След това групата отново се раздели, едни поеха надолу към хижата, а другите към Синанишка порта и от там към хижа Вихрен. Завършихме преходът с по бира в кръчмето при Лазар.