С колелата до Коматинските скали и водните лилии в Дебочица

Групата решихме да направим един малко по-труден вело преход във Влахина планина – да се изкачим до Коматинските скали и след това да продължим към Дебочица и да се полюбуваме на разцъфналите водни лилии.

От Благоевград до село Сушица взехме разстоянието с една кратка почивка на чешмата след Полена. Вече в Сушица направихме по дълга почивка, хапнахме леко да заредим батериите преди последните километри изкачване до Коматинските скали.

Там под скалите обядвахме на сянка под новият навес. Има нова чешма, в която за сега има вода. Част от групата отиде да се разходи по скалите, другите си почивахме на сянка, че обедното слънце вече силно препичаше.

До тук беше лесната част – 46км от Благоевград до Коматинските скали през Полена и Сушица. Следваха по-малко киломентри, но през изключително дива част на Влахина планина. Село Сухострел е обезлюдено и изоставено от много години, всичко се е превърнало в пущинак там,

Та от скалите се спуснахме надолу към река Вранещица и започнахме да катерим по отсрещният склон към Сухострел. Навигирайки с офлайн карти на приложенията oruxmaps и mapy успяхме да намерим верният път към с. Дебочица. Имахме кални премеждия, имаше по някоя локва от време на време, но като цяло не беше толкова зле.

Пътят в един момент се превърна в тревиста пътека, личеше си че там хора много рядко стъпват, Понадрахме се леко в настъпващите към пътеката храсталаци и шипки. Недълго след това вече достигнахме една от махалите на с.Дебочица, също с изоставени и порутени къщи. Имахме кратко стръмно изкачване докато достигнем до водоема с цъфтящите водни лилии.

Целият водоем беше изпълнен с разцъфнали водни лилии – голяма красота, определено си заслужаваше мъките и бъхтането през тези диви чукари. Бяхме изморени, но щастливи. А и най-ободряващото беше, че вече почти бяхме приключили с изкачванията и ни оставаше предимно спускане. То съвсем наблизо до лилиите беше първата обитаема къща, дори женската част от групата намаза с ягоди, стопанинът ги почерпи с пресни ягоди.

От там вече до Падеш и Благоевград беше както каза предимно спускане, с изключение да 2-3 кратки леки изкачвания. Велоприключението завърши в града с по 1-2 студени бири за релакс.