В неделният ден след Витоша 100 бяхме решили да раздвижим малко из Рила планина, като търсихме някакъв ненатоварващ маршрут. Избрахме да е кръгчето от Нехтеница към Якорудски Езера, след това изкачване на връховете Ковач(2634) и Суа Вапа(2638) и да се спуснем към Нехтеница през хижа Грънчар.
Всъщност прехода не беше чак толкова без натоварване, но то зависи как ще подходиш и от къде ще минеш. До Мъртвото Якорудско езеро като цяло си е доста лежерно, без някаква сериозна денивелация. От там нагоре започва катеренето по камънака и накрая качването е по един стръмен улея за да излезете на билото южно от връх Ковач .
От връх Ковач се слиза до едно малко заравнение, където има малки пресъхващи езерца. Покрай тях минава маркираната пътека от хижа Грънчар към Рибни езера. Ние отбихме към връх Суа Вапа. Много хора грешно наричат върха Суха Вапа, а той има противоположното значение – Суа означава воден на турски.
От върха се открива много хубава панорама както към Якорудските езера, така и към езерото и хижа Грънчар, Мусаленският дял на Рила е визуално на една ръка разстояние, също много добре се открояват върховете на Централна рила, както и Мальовишкият дял с назъбените Купени, Злият зъб и Орловец.
На слизане направихме грешката да минем напряко по улея към езерото Грънчар. Много камънак, стръмно спускане и на места дребни камъчета и пясък, които трябаше да се минават внимателно. Препоръчвам да си заобиколите по маркираната пътека през седловината Джанка.
На хижа Грънчар течеха активни ремонтни дейности, хижата се подобрява всеки ден. Там хапнахме и пийнахме по бира, а не е като да няма избор на бира. След почивката дойде време за спускане по черният път към Нехтеница, като за десерт се отбихме и до едноименният връх (една поляна с клек баш на връхната точка) с височина 2002 метра.
