Преди няколко години в късна есен се опитахме да се качим до Вапските езера, но тогава прясно навалелият сняг ни отказа, тогава стигнахме до кантон Вапа. Дойде моментът за нов опит, този път през лятото.
Събрахме се сравнително малка група – само 6 човека, но такива по-компактни групи са по-подходящи за планински преходи. Оставихме колите на 500м преди хижа Семково, точно където свършва новият асфалтов път от Белица.
От там до Вапски езера следвахме пътеката маркирана с жълта марка. Разстоянието до горното и по-голямо Вапско езеро е около 6км с 600м денивелация. По табела е 3 часа, но ние го взехме с нормално темпо за 2. Там настигнахме 2 групи, едната голяма – ТД Руен от Пловдив, а другата група Climber бяха тръгнали с мисия да поставят нови табели на върховете Канарата и Йосифица.
От горното Вапско езеро до билото, където минава пътеката от Грънчар за Рибни езера, е 1.2км и 250м денивелация. Взехме ги както се казва на един дъх. Решихме първо да изкачим връх Реджепица (2678). Самият връх не е кой знае какво, леко в южна посока от връхната точка има изграден бял металн кръст, от него се открива зашеметяваща гледка към лежащото отдолу Реджепско езеро – трудно достъпно и рядко посещавано.
Решихме да „отскочим“ и до Канарата (2691), за да видим новата табела. Докато бяхме на Реджепица двете други групи вече се събираха на Канарата. На качване към върха се разминахме с Клиберите, които отиваха да поставят нова табела и на връх Йосифица. На Канарата заварихме пловдивската група, които тъкмо си тръгваха и ни освободиха място да си направим и ние по една снимка.
Време беше да се връщаме обратно през Вапските езера към хижа Семково. Дори за кратко ни поръси лек дъжд. На хижа Семково пристигнахме точно 8 часа след началото на нашият преход.
