В Неделя 27-ми Юли изживяхме поредното Благо Приключение – изкачихме връх Орловец (2686м) в Мальовишкият дял на Рила планина. За повечето от нас това бе първо изкачване на този връх. А той определено си заслужава човек поне веднъж да стъпи на върха и да се наслади на красивите гледки наоколо.
Групата ни беше от 8 човека, с 2 автомобила се придвижихме до ЦПШ Мальовица или както вече е по-известно КК Мальовица, Меча Поляна или хотел Алпинист. От Меча поляна достигнахме до хижа Мальовица за по-малко от час.
Маршрутът ни продължи нагоре към Втора Тераса, където са паметните плочи на загиналите алпинисти. До тук маркираните пътеки за връх Мальовица и заслон БАК бяха заедно. От втора тераса пътеката за БАК със синя маркировка се отделя надясно и започва изкачване на склона.
Около обед достигнахме до заслона и там спряхме за малко по-дълга почивка, да похапнем и да заредим енергия за предстоящото изкачване на връх Орловец. След почивката първо отскочихме до Злият Прелез, който е точно под отвесните стени на връх Злият Зъб. От този прелез започва така нареченият Бял Улей, който стръмно се спуска към Кирилова Поляна.
Ние се върнахме леко надолу покрай отвеса на Злият Зъб и започнахме да катерим по улеят към премката между Орловец и Злият Зъб. Има пътечка и се следва лесно, макар и да е доста песъклива и с дребни камъни, които не са особено стабилни. Но внимателно и без бързане няма да имате проблем там.
От премката между двата върха започва другият емблематичен Син Улей, който отново ви спуска към Кирилова Поляна. А нагоре остава още съвсем малко до изкачването на връх Орловец.
На върха засякохме други познати от Благоевград, които тъкмо започваха да се спускат. Нашата група остана сама на върха, тъкмо време за почивка и снимки на спокойствие. Общото време от Меча Поляна до връх Орловец го взехме за 4 часа.
На връщане също ходихме по лежерно без да се напъваме с дълги почивки на втора тераса и хижа Мальовица. А завършекът на приключението беше класическо – в сладкарница Захарно Петле.
