Традиционно през пролетта правим каране из селата във Влахина планина в частта около Благоевград. Миналата година пропуснахме, но тази година се събрахме стабилна група от 16 човека.
Общо взето маршрута е разделен на 3 части:
1, Благоевград – с. Бучино – с. Лисия – с. Дренково – с. Логодаж
Това е най-тегавият участък с изкачвания от река Струма през село Бучино преди да дойде спускането към Лисийска река и черквата на селото.
Тази година така се случи, че там направихме почивка от близо 1 час – изчакхме 3-ма изостанали от групата и загубили се. А след това започна да гърми и да вали, та изчакахме да премине облака.
Следва още едно стръмно изкачване, и след него много приятен терен до параклиса на Света Петка над с.Дренково.
Следва продължително спускане към Дренково и по черен път се отправихме към Логодаж. Беше станало към 13:30, тъкмо време да хапнем нещо от селският магазин.
2. Логодаж – язовир Стойковци – с.Долно Лешко – с. Падеш
Този участък определено е по-лежерен и приятен за каране. Спускането покрай язовира е много панорамно и въздействащо. След това се спускаме до старото училище на селото (което отдавна е съборетина) и започва едно изкачване по черен път докато се достигне на хълма над с. Долно Лешко.
Първите години спускането до селото беше много приятно, но тази година пътят беше в ужасяващо състояние с огромни коловози причинени от течаща вода. Спуснахме много предпазливо, че влизането в коловоз с дълбочина 60-70см можеше да бъде травмиращо.
Накрая завършихме този етап в кръчмата в село Падеш. Правят вкусни кюфтета, пихме и по биричка там. Тук вече групата се разцепи, няколко човека решиха да се прибират директно към Благоевград, защото времето напредваше.
3. Падеш – Ушите – стара Железница – с. Железница
От село Падеш по асфалтовият път леко се изкачваме до махала/местността Ушите. Асфалта продължава надолу към Покровник и Благоевград, а ние се отбихме вдясно и започнахме да катерим по черен път, който в началото е стръмен, но след това става приятен за каране.
След няколко леки баирчета се озоваваме на връхната точка за тази част от маршрута, едно панорамно място с интересни скалички и страхотна гледка към връх Пирин.
Следва спускане към стара Жеелзница, като тази година пътя беше приятен за каране. На параклиса отново се събрахме за обща снимка – бяхме останали 10 от 16 човека.
Следва едно продължително спускане към с.Железница и долината на р.Струма. Последните километри са едни серпентини, от които се открива готина гледка към селото и реката под вас.
Традиционно в Железница си вземаме сладолед и седнахме в парка да отморим, преди да завъртим и последните 15км до Благоевград.
